неделя, 27 април 2008 г.

На токчета

Това е историята на второто ми преминаване по слънчевия тротоар на лудостта. Тези, които са чели предишното ми приключение, ще си спомнят, че тротоарът се намира в малко по-забутаната част на известен столичен булевард, където при всяко преминаване ми се случва нещо странно.

Твърде, твърде нормална

В съвсем нормален, слънчев ден, аз вървя по улицата и си тананикам наум някаква досадна мелодия, която ми се върти в главата от няколко дни. Заедно с мен, в същата посока вървят още трима души - момиче, на около 16-17, четиридесет и няколко годишна жена и мъж над шестдесетте. Вървим си спокойно, на няколко крачки разстояние един от друг. На 4-5 метра пред нас на тротоара паркира черен автомобил и от него слиза добре облечена жена, на токчета, в ръцете си държи чанта, някакви папки и документи. Заключва си колата, а ние приближаваме.
Когато се изравняваме с нея, тя се обръща към нас, поглежда ме и с все сила трясва дамската си чанта и папките в земята, така че те изплющават срещу плочките, след което виква срещу мен:
- Ееееей, девол некръстен!
Това е изненада за мен. Кръстен съм, лично от поп Георги от вършечката църква, макар малко нелегално, защото по онези времена не беше много модерно. Хареса ми, обаче, думата "девол", прозвуча ми някак архаично - не бях чувал някой да я казва досега. След това тя се обърна към останалите и започна да им крещи:
- Какво гледате, бе!? Само курове и путки имате в главите - и докато се чудех защо е решила така, тъй като хората си изглеждаха съвсем наред, тя добави злокобно - До петък ще измрете всичките!
Подминахме я, така както се подминават лудите - бързо, правейки се, че тя не е там и не е говорела на нас, да не би пък да е нещо заразно. Не знам какво стана после... сигурно си е вдигнала чантата и е отишла някъде, усмихнала се е на шефа си, работила е цял ден нещо скучно и безсмислено.
Отдалечавайки се оттам, се замислих за момент. Каква беше тази жена? Защо изглеждаше токлова нормално, преди да изпадна в своето странно настроение? Какво имаше в папките? Как се крепеше на токчетата? Кой й беше дал да кара кола?
След което забравих за нея... до днес.

Няма коментари: