Като две капки вода

Тази история започва далеч от слънчевия тротоар на лудостта и завършва малко след него. Но въпреки това, реших да я разкажа, защото макар че не се случва точно там, тя очевидно съдържа тротоара в себе си.

Близначките

Излизайки от нас, преди да съм изминал и 20 метра по пътя към работата си срещнах две жени, които вървяха в посока обратна на моята. Очевидно бяха близначки, защото много, много си приличаха. Бяха облечени по еднакъв начин - тъмни джинси и широки лилави якета. Имаха еднакви черни обувки и еднакви шапки на главите. Прическите им бяха еднакви. Гледаха, като две капки вода, по съвсем същия начин - леко усмихнати, вперени някъде в далечината. Походката им беше също еднаква - леко подскачаха на всяка крачка.
Бяха на около 45 години видима възраст и аз се зачудих, как са успяли да съхранят тази еднаквост толкова много време. Дали живееха заедно? Нямаха ли си мъже, деца? Кой ги беше облякал? Или се бяха облякли сами? И дали бяха наистина близначки, или просто две различни жени, подстригани по един и същ начин, носещи еднакви дрехи и тренирали специалната пружинираща походка?
Двадесетина минути по-късно бях преминал по слънчевия тротоар на лудостта без никакви проблеми и тъкмо се чудех какво не му е наред на деня, че нищо не се случи, когато видях нещо което ме озадачи. От далечината, към мен се приближаваха две фигури, с познато подскачащо поклащане... носеха еднакви тъмни джинси и широки лилави якета. Гледаха полуусмихнати към далечината и ОТНОВО се движеха срещу мен!
Нали вече ги бях подминал и те бяха тръгнали в обратната посока? Как от всички места, където можеше да отидат, в целия голям град, те се бяха озовали тук, на поне 2 километра от мястото, където ги бях видял и вървяха пак срещу мен?
И на какво тъй глупаво се смееха?