Мелодията

Това е първия път, в който нещо необичайно ми се случи, преминавайки по слънчевия тротоар на лудостта в обратна посока - от работата към дома ми. Светлината на слънцето беше по-слаба отколкото е сутрин и някак по-наситена, по-залезна.

Преследващата мелодия

Коли бяха наспирали по тротоара така, че за пешеходците не оставаше много място. Едва една крачка, на която се разминавахме близко един до друг, даже понякога се налагаше да се извъртим леко настрани.
Разминах се с едно момиче и с интерес оглеждах другите хора по тротоара, тъй като вече имах опит и очаквах да се случи нещо интересно. Разминах се с още няколко човека обаче, преди интересното наистина да се случи.
Срещу мен вървеше здрав, набит, късо-подстриган младеж с бяла риза. Той вървеше бързо, съсредоточено и си свирукаше някаква мелодия. Приближихме се и леко се завъртяхме настрани и двамата, за да можем да се разминем. Докато се разминавахме, той не прекъсна свирукането си и когато бяхме един до друг, мелодията прозвуча толкова близко, все едно си я свирех аз. Той направих крачка напред, аз също и тогава стана нещо странно. Ние се разминахме и започнахме да се отдалечаваме, но за няколко крачки мелодията тръгна с мен. Все едно че той се беше залепил за гърба ми и ми вървеше заедно с мен или все едно си свирках аз самия. Изненадан се обърнах и мелодията със скок се отдалечи и отиде там, където трябваше да бъде. Младежът, с гръб към мен, се отдалечаваше и си свирукаше някаква весела мелодия.