неделя, 27 април 2008 г.

Диаболично

Ако четете този блог отдолу нагоре, както е редно, защото първите истории са най-отдолу, вече ще знаете, че слънчевият тротоар на лудостта е място, където при всяко мое преминаване, в хубав слънчев ден, се случва нещо, което обикновено не може да бъде наречено нормално. В този ден не се случи нищо особено, но въпреки това, това което видях в този ден, ме уплаши най-много от всичко досега.

Група деца

Вървях по една от преките, от които се излизаше точно на Слънчевия Тротоар. Минавах покрай елитна столична гимназия. Гледах сградата й, която беше с интересни островръхи покриви и се чудех какво има в таванчетата, сгушени под тях. Затова видях децата едва когато се изравниха с мен.
Бяха група от десетина хлапета. На възраст от 7-8 до 14-15 годишни. Ходеха заедно, като равни, което е доста странно, защото в тази възраст, дори и една година е доста голяма разлика. Някои от по-възрастните водеха за ръка други от най-малките. Всички бяха облечени в черни дрехи и носеха метални медальони, с обърнат надолу пентаграм на вратовете си. Гледаха в посоката, в която вървяха, без да обръщат внимание на минувачите. Не изглеждаха странни и отчуждени, имаха същото право да са на този тротоар както и аз, но някак имах чувството, че има особена връзка между тях и островръхите тавани, които бях гледал малко преди това.
И се изплаших. Защото не знаех какво става с тях и защото не ми изглеждаше правилно една такава група деца да ходи в черни дрехи и с пентаграми на вратовете. Макар че ако махнем тези символи - бихме видяли просто една група деца, с малко по-сериозни изражения на лицата, тръгнали заедно нанякъде. И не - не беше Хелоуийн.

Няма коментари: